НАВЕТРЕН

Речник на българския език

навѐтрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • наветрин
  • нъветрен
  • нъветрин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-вет-рен
непълен член на-вет-ре-ния
пълен член на-вет-ре-ни-ят
ж. р. на-вет-ре-на
членувано на-вет-ре-на-та
ср. р. на-вет-ре-но
членувано на-вет-ре-но-то
мн. ч. на-вет-ре-ни
членувано на-вет-ре-ни-те