НАВЕЖДАНЕ

Речник на българския език

навеждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-веж-да-не
членувано на-веж-да-не-то
мн.ч. на-веж-да-ния
членувано на-веж-да-ни-я-та