НАБЪБВАНЕ

Речник на българския език

набъ̀бване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • набъбвани
  • набъбвъне
  • набъбвъни
  • нъбъбване
  • нъбъбвани
  • нъбъбвъне
  • нъбъбвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-бъб-ва-не
членувано на-бъб-ва-не-то
мн.ч. на-бъб-ва-ния
членувано на-бъб-ва-ни-я-та