НАБРЪЧКВАНЕ

Речник на българския език

набръ̀чкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • набръчквани
  • набръчквъне
  • набръчквъни
  • нъбръчкване
  • нъбръчквани
  • нъбръчквъне
  • нъбръчквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. наб-ръч-к-ва-не
членувано наб-ръч-к-ва-не-то
мн.ч. наб-ръч-к-ва-ния
членувано наб-ръч-к-ва-ни-я-та