ЕТИМОН

Речник на българския език

етимон съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ети-мон
непълен член ети-мо-на
пълен член ети-мо-нът
мн.ч. ети-мо-ни
членувано ети-мо-ни-те
бройна форма ети-мо-на
звателна форма