ЕРУПТИВЕН

Речник на българския език

еруптѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

еруптѝвна, еруптѝвно, мн. еруптѝвни, прил. Който има вулканичен произход. Еруптивни скали.

Грешни изписвания (7)

  • ероптивен
  • ероптивин
  • еруптивин
  • ироптивен
  • ироптивин
  • ируптивен
  • ируптивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. еруп-ти-вен
непълен член еруп-тив-ния
пълен член еруп-тив-ни-ят
ж. р. еруп-тив-на
членувано еруп-тив-на-та
ср. р. еруп-тив-но
членувано еруп-тив-но-то
мн. ч. еруп-тив-ни
членувано еруп-тив-ни-те