ЕПИСТОЛАРЕН

Речник на българския език

епистола̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

епистола̀рна, епистола̀рно, мн. епистола̀рни, прил. Спец. За литературно произведение — който е написан във форма на писма и/или размяна на писма. Епистоларен жанр. Епистоларен стил.

Грешни изписвания (15)

  • епестоларен
  • епестоларин
  • епестуларен
  • епестуларин
  • епистоларин
  • епистуларен
  • епистуларин
  • ипестоларен
  • ипестоларин
  • ипестуларен
  • ипестуларин
  • ипистоларен
  • ипистоларин
  • ипистуларен
  • ипистуларин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. епис-то-ла-рен
непълен член епис-то-лар-ния
пълен член епис-то-лар-ни-ят
ж. р. епис-то-лар-на
членувано епис-то-лар-на-та
ср. р. епис-то-лар-но
членувано епис-то-лар-но-то
мн. ч. епис-то-лар-ни
членувано епис-то-лар-ни-те