ЕПИКРИЗА

Речник на българския език

епикрѝза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. епикрѝзи, ж. Спец. В медицината — медицинско заключение за историята на едно заболяване.

Грешни изписвания (7)

  • епекриза
  • епекризъ
  • епикризъ
  • ипекриза
  • ипекризъ
  • ипикриза
  • ипикризъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епик-ри-за
членувано епик-ри-за-та
мн.ч. епик-ри-зи
членувано епик-ри-зи-те
звателна форма