ЕПЕНТЕТИЧЕН

Речник на българския език

епентетѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • епентетичин
  • епентитичен
  • епентитичин
  • епинтетичен
  • епинтетичин
  • епинтитичен
  • епинтитичин
  • ипентетичен
  • ипентетичин
  • ипентитичен
  • ипентитичин
  • ипинтетичен
  • ипинтетичин
  • ипинтитичен
  • ипинтитичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. епен-те-ти-чен
непълен член епен-те-тич-ния
пълен член епен-те-тич-ни-ят
ж. р. епен-те-тич-на
членувано епен-те-тич-на-та
ср. р. епен-те-тич-но
членувано епен-те-тич-но-то
мн. ч. епен-те-тич-ни
членувано епен-те-тич-ни-те