ЕНДЕМИЧЕН

Речник на българския език

ендемѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • ендемичин
  • ендимичен
  • ендимичин
  • индемичен
  • индемичин
  • индимичен
  • индимичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ен-де-ми-чен
непълен член ен-де-мич-ния
пълен член ен-де-мич-ни-ят
ж. р. ен-де-мич-на
членувано ен-де-мич-на-та
ср. р. ен-де-мич-но
членувано ен-де-мич-но-то
мн. ч. ен-де-мич-ни
членувано ен-де-мич-ни-те