ЕМУЛГАТОР

Речник на българския език

емулга̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • емолгатор
  • емолгатур
  • емулгатур
  • имолгатор
  • имолгатур
  • имулгатор
  • имулгатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. емул-га-тор
непълен член емул-га-то-ра
пълен член емул-га-то-рът
мн.ч. емул-га-то-ри
членувано емул-га-то-ри-те
бройна форма емул-га-то-ра
звателна форма