ЕКСТРЕМЕН

Речник на българския език

екстрѐмен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

екстрѐмна, екстрѐмно, мн. екстрѐмни, прил. Краен, извънмерен. Екстремна ситуация.

Грешни изписвания (3)

  • екстремин
  • икстремен
  • икстремин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ек-с-т-ре-мен
непълен член ек-с-т-рем-ния
пълен член ек-с-т-рем-ни-ят
ж. р. ек-с-т-рем-на
членувано ек-с-т-рем-на-та
ср. р. ек-с-т-рем-но
членувано ек-с-т-рем-но-то
мн. ч. ек-с-т-рем-ни
членувано ек-с-т-рем-ни-те