ЕКСПЛОЗИВ

Речник на българския език

експлозѝв съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. експлозѝви, (два) експлозѝва, м. Взривно, избухливо вещество.

Грешни изписвания (5)

  • експлузив
  • иксплозив
  • иксплузив
  • експлозиф
  • експлузиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-п-ло-зив
непълен член ек-с-п-ло-зи-ва
пълен член ек-с-п-ло-зи-вът
мн.ч. ек-с-п-ло-зи-ви
членувано ек-с-п-ло-зи-ви-те
бройна форма ек-с-п-ло-зи-ва
звателна форма