ЕКЛЕР

Речник на българския език

ѐклер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ѐклери, (два) ѐклера, м. Тестен сладкиш с плънка от крем и с шоколадова глазура отгоре.

Грешни изписвания (1)

  • еклир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-лер
непълен член ек-ле-ра
пълен член ек-ле-рът
мн.ч. ек-ле-ри
членувано ек-ле-ри-те
бройна форма ек-ле-ра
звателна форма