ЕКЗЕМА

Речник на българския език

екзѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Кожна болест, съпроводена със сърбеж и поява на обрив и гнойни мехурчета.

Грешни изписвания (3)

  • екземъ
  • икзема
  • икземъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-зе-ма
членувано ек-зе-ма-та
мн.ч. ек-зе-ми
членувано ек-зе-ми-те
звателна форма