ЕДНОФАЗЕН

Речник на българския език

еднофа̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • еднофазин
  • еднуфазен
  • еднуфазин
  • иднофазен
  • иднофазин
  • иднуфазен
  • иднуфазин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-но-фа-зен
непълен член ед-но-фаз-ния
пълен член ед-но-фаз-ни-ят
ж. р. ед-но-фаз-на
членувано ед-но-фаз-на-та
ср. р. ед-но-фаз-но
членувано ед-но-фаз-но-то
мн. ч. ед-но-фаз-ни
членувано ед-но-фаз-ни-те