ЕДНОКОПИТЕН

Речник на българския език

еднокопѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • еднокопитин
  • еднокупитен
  • еднокупитин
  • еднукопитен
  • еднукопитин
  • еднукупитен
  • еднукупитин
  • иднокопитен
  • иднокопитин
  • иднокупитен
  • иднокупитин
  • иднукопитен
  • иднукопитин
  • иднукупитен
  • иднукупитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-но-ко-пи-тен
непълен член ед-но-ко-пит-ния
пълен член ед-но-ко-пит-ни-ят
ж. р. ед-но-ко-пит-на
членувано ед-но-ко-пит-на-та
ср. р. ед-но-ко-пит-но
членувано ед-но-ко-пит-но-то
мн. ч. ед-но-ко-пит-ни
членувано ед-но-ко-пит-ни-те