ЕДНОЗВУЧИЕ

Речник на българския език

еднозву̀чие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • еднузвучие
  • иднозвучие
  • иднузвучие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-ноз-ву-чие
членувано ед-ноз-ву-чи-е-то
мн.ч. ед-ноз-ву-чия
членувано ед-ноз-ву-чи-я-та