ЕДНОВЕРКА

Речник на българския език

едноверка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-но-вер-ка
членувано ед-но-вер-ка-та
мн.ч. ед-но-вер-ки
членувано ед-но-вер-ки-те
звателна форма