ЕДИКТ

Речник на българския език

едѝкт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. едѝкти, (два) едѝкта, м. ист.
1. В римското право — известие на преторите за правовите норми, към които ще се придържат по време на дейността си.
2. Важен указ на император, крал, управител.

Грешни изписвания (1)

  • идикт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. едикт
непълен член едик-та
пълен член едик-тът
мн.ч. едик-ти
членувано едик-ти-те
бройна форма едик-та
звателна форма