ЕВРОПОЛИТИКА

Речник на българския език

1. европолитика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-по-ли-ти-ка
членувано ев-ро-по-ли-ти-ка-та
мн.ч. ев-ро-по-ли-ти-ки
членувано ев-ро-по-ли-ти-ки-те
звателна форма

2. европолитика — ед. ч. непълен член

европолитика е производна форма на европолитик (ед. ч. непълен член).