ДЮШЕМЕ

Речник на българския език

дюшемѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. дюшемѐта, ср. Дъсчен под.

Синоними

Грешни изписвания (5)

  • дйошеме
  • дйошиме
  • дйушеме
  • дйушиме
  • дюшиме

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дю-ше-ме
членувано дю-ше-ме-то
мн.ч. дю-ше-ме-та
членувано дю-ше-ме-та-та