ДЮЛЯ

Речник на българския език

1. дю̀ля съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дю̀ли, ж. Едър ароматен плод, покрит с жълта кожа с мъх, и дървото, на което расте.
прил. дю̀лев, дю̀лева, дю̀лево, мн. дю̀леви. Дюлево сладко.

Грешни изписвания (1)

  • дюлъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дю-ля
членувано дю-ля-та
мн.ч. дю-ли
членувано дю-ли-те
звателна форма

2. Дю̀ля географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Дюлъ