ДЪРЛЕНЕ

Речник на българския език

дъ̀рлене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дърлени
  • дърлине
  • дърлини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дър-ле-не
членувано дър-ле-не-то
мн.ч. дър-ле-ния
членувано дър-ле-ни-я-та