ДЪРЖАЧ

Речник на българския език

държач съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дър-жач
непълен член дър-жа-ча
пълен член дър-жа-чът
мн.ч. дър-жа-чи
членувано дър-жа-чи-те
бройна форма дър-жа-ча
звателна форма