ДЪЛГУЧ

Речник на българския език

дългу̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • далгуч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъл-гуч
непълен член дъл-гу-ча
пълен член дъл-гу-чът
мн.ч. дъл-гу-чи
членувано дъл-гу-чи-те
бройна форма дъл-гу-ча
звателна форма