ДЪЛГОПОЛ

Речник на българския език

1. дългопо̀л прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • далгопол
  • далгупол
  • дългупол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дъл-го-пол
непълен член дъл-го-по-лия
пълен член дъл-го-по-ли-ят
ж. р. дъл-го-по-ла
членувано дъл-го-по-ла-та
ср. р. дъл-го-по-ло
членувано дъл-го-по-ло-то
мн. ч. дъл-го-по-ли
членувано дъл-го-по-ли-те

2. Дългопо̀л географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Далгопол
  • Далгупол
  • Дългупол