ДЪЛБАЧКА

Речник на българския език

дълбачка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъл-бач-ка
членувано дъл-бач-ка-та
мн.ч. дъл-бач-ки
членувано дъл-бач-ки-те
звателна форма