ДЪВЧЕНЕ

Речник на българския език

дъ̀вчене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дъвчени
  • дъвчине
  • дъвчини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъв-че-не
членувано дъв-че-не-то
мн.ч. дъв-че-ния
членувано дъв-че-ни-я-та