ДУПЧЕСТ

Речник на българския език

ду̀пчест прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ду̀пчеста, ду̀пчесто, мн. ду̀пчести, прил. По който има дупки, който е с дупки или шупли. Дупчеста материя. Дупчест козунак. Дупчеста блуза.

Грешни изписвания (1)

  • дупчист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дуп-чест
непълен член дуп-чес-тия
пълен член дуп-чес-ти-ят
ж. р. дуп-чес-та
членувано дуп-чес-та-та
ср. р. дуп-чес-то
членувано дуп-чес-то-то
мн. ч. дуп-чес-ти
членувано дуп-чес-ти-те