ДУПЛЕКС

Речник на българския език

ду̀плекс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Начин за телеграфно свързване по една жица едновременно в две посоки.
2. За телефон — една линия с два телефонни поста.

Грешни изписвания (1)

  • дупликс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуп-лекс
непълен член дуп-лек-са
пълен член дуп-лек-сът
мн.ч. дуп-лек-си
членувано дуп-лек-си-те
бройна форма дуп-лек-са
звателна форма