ДУНАПРЕН

Речник на българския език

дунапрѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Изкуствена мека и пореста материя, употребявана в бита и в промишлеността. Дюшек от дунапрен.
прил. дунапрѐнов, дунапрѐнова, дунапрѐново, мн. дунапрѐнови. Дунапренова възглавница.

Грешни изписвания (3)

  • донапрен
  • донъпрен
  • дунъпрен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-нап-рен
непълен член ду-нап-ре-на
пълен член ду-нап-ре-нът
мн.ч. ду-нап-ре-ни
членувано ду-нап-ре-ни-те
бройна форма ду-нап-ре-на
звателна форма