ДУКАТЧЕ

Речник на българския език

дукатче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-кат-че
членувано ду-кат-че-то
мн.ч. ду-кат-че-та
членувано ду-кат-че-та-та