ДРУЖЕНЕ

Речник на българския език

дружене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дру-же-не
членувано дру-же-не-то
мн.ч. дру-же-ния
членувано дру-же-ни-я-та