ДРАСКАНИЦА

Речник на българския език

дра̀сканица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дра̀сканици, м.
1. Обикн. мн. Изписани, нарисувани неумело, небрежно знаци, рисунки.
2. Пренебр. Незначителна, несъвършена в съдържателно, художествено или стилово отношение творба — литературно произведение, картина, текст и др.

Грешни изписвания (7)

  • драсканеца
  • драсканецъ
  • драсканицъ
  • драскънеца
  • драскънецъ
  • драскъница
  • драскъницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. драс-ка-ни-ца
членувано драс-ка-ни-ца-та
мн.ч. драс-ка-ни-ци
членувано драс-ка-ни-ци-те
звателна форма