ДОЯЧКА

Речник на българския език

доя̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. доя̀чки, ж. Жена дояч.

Грешни изписвания (3)

  • доячкъ
  • дуячка
  • дуячкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-яч-ка
членувано до-яч-ка-та
мн.ч. до-яч-ки
членувано до-яч-ки-те
звателна форма