ДОЧЕН

Речник на българския език

до̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. док

Грешни изписвания (1)

  • дочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-чен
непълен член до-че-ния
пълен член до-че-ни-ят
ж. р. до-че-на
членувано до-че-на-та
ср. р. до-че-но
членувано до-че-но-то
мн. ч. до-че-ни
членувано до-че-ни-те