ДОПРОЧИТАНЕ

Речник на българския език

допрочитане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доп-ро-чи-та-не
членувано доп-ро-чи-та-не-то
мн.ч. доп-ро-чи-та-ния
членувано доп-ро-чи-та-ни-я-та