ДОПЛАЩАНЕ

Речник на българския език

допла̀щане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • доплащъне
  • дуплащане
  • дуплащъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доп-ла-ща-не
членувано доп-ла-ща-не-то
мн.ч. доп-ла-ща-ния
членувано доп-ла-ща-ни-я-та