ДОПИРЕН

Речник на българския език

допѝрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

допѝрна, допѝрно, мн. допѝрни, прил. В който се осъществява допирът между две неща. Допирна точка.
Допирни точки. — Еднакви черти, общи неща, близост.

Грешни изписвания (3)

  • допирин
  • дупирен
  • дупирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-пи-рен
непълен член до-пир-ния
пълен член до-пир-ни-ят
ж. р. до-пир-на
членувано до-пир-на-та
ср. р. до-пир-но
членувано до-пир-но-то
мн. ч. до-пир-ни
членувано до-пир-ни-те