ДОМАТЕН

Речник на българския език

дома̀тен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

дома̀тена, дома̀тено, мн. дома̀тени, прил.
1. Доматов. Доматено пюре.
2. С цвят на домат, яркочервен с оранжев оттенък. Доматена блуза.

Грешни изписвания (3)

  • доматин
  • думатен
  • думатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-ма-тен
непълен член до-ма-те-ния
пълен член до-ма-те-ни-ят
ж. р. до-ма-те-на
членувано до-ма-те-на-та
ср. р. до-ма-те-но
членувано до-ма-те-но-то
мн. ч. до-ма-те-ни
членувано до-ма-те-ни-те