ДОИЗКУСУРЯВАНЕ

Речник на българския език

доизкусуряване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • доизкусуръване
  • доискусуръване
  • доискусуряване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-из-ку-су-ря-ва-не
членувано до-из-ку-су-ря-ва-не-то
мн.ч. до-из-ку-су-ря-ва-ния
членувано до-из-ку-су-ря-ва-ни-я-та