ДОЕНЕ

Речник на българския език

доене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-е-не
членувано до-е-не-то
мн.ч. до-е-ния
членувано до-е-ни-я-та