ДОБЕРМАН

Речник на българския език

до̀берман съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • добермън
  • добирман
  • добирмън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-бер-ман
непълен член до-бер-ма-на
пълен член до-бер-ма-нът
мн.ч. до-бер-ма-ни
членувано до-бер-ма-ни-те
бройна форма до-бер-ма-на
звателна форма