ДОБА

Речник на българския език

до̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Период от време или час (обикн. от нощта). Късна доба.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • добъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ба
членувано до-ба-та
мн.ч. до-би
членувано до-би-те
звателна форма