ДЛЪЖНИК

Речник на българския език

длъжнѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. длъжнѝци, м.
1. Човек, който има паричен или друг материален дълг към някого.
2. Спец. Лице, което е получило в заем капитал или е закупило стоки с отсрочка на плащането.
3. Прен. Лице, което има морални задължения към някого или нещо.

Грешни изписвания (1)

  • длажник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. длъж-ник
непълен член длъж-ни-ка
пълен член длъж-ни-кът
мн.ч. длъж-ни-ци
членувано длъж-ни-ци-те
бройна форма длъж-ни-ци
звателна форма длъж-ни-ко