платец

Речник на българския език

платѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. платцѝ, м.
1. Касиер, който изплаща трудови възнаграждения.
2. Този, който плаща дължими суми.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • плътец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-тец
непълен член пла-те-ца
пълен член пла-те-цът
мн.ч. плат-ци
членувано плат-ци-те
бройна форма плат-ци
звателна форма пла-те-цо