ДЛАН

Речник на българския език

длан съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

дланта̀, мн. дла̀ни, ж. Вътрешната част от човешката ръка, разположена между китката и сгъващата се част на пръстите.
Като дланта на ръката си (познавам). — Много добре, с подробности.
Като на длан (се вижда). — Много ясно, без нищо да закрива част от гледката. От върха долината се виждаше като на длан.
Потривам/трия длани. 1. — Изразявам задоволство.
2. Злорадствам, ако някой не е е успял или ако аз съм му напакостил.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. длан
членувано длан-та
мн.ч. дла-ни
членувано дла-ни-те
звателна форма