ДИФУЗИОНЕН

Речник на българския език

дифузио̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • дефозеонен
  • дефозеонин
  • дефозионен
  • дефозионин
  • дефузеонен
  • дефузеонин
  • дефузионен
  • дефузионин
  • дифозеонен
  • дифозеонин
  • дифозионен
  • дифозионин
  • дифузеонен
  • дифузеонин
  • дифузионин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-фу-зи-о-нен
непълен член ди-фу-зи-он-ния
пълен член ди-фу-зи-он-ни-ят
ж. р. ди-фу-зи-он-на
членувано ди-фу-зи-он-на-та
ср. р. ди-фу-зи-он-но
членувано ди-фу-зи-он-но-то
мн. ч. ди-фу-зи-он-ни
членувано ди-фу-зи-он-ни-те