ДИСПОЗИТИВ

Речник на българския език

диспозитив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • диспозитиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-по-зи-тив
непълен член дис-по-зи-ти-ва
пълен член дис-по-зи-ти-вът
мн.ч. дис-по-зи-ти-ви
членувано дис-по-зи-ти-ви-те
бройна форма дис-по-зи-ти-ва
звателна форма